Redhooligan News

Published in Bulgaria - Social interactions and entertainment - 1 year ago - 0

Офицерски спортен клуб А.С.23 (О.С.К. А.С.23, „Атлетик Слава 23“, АС-23 или АС 23, по правописа от преди 1945 г. Офицерски спортенъ клубъ Атлетикъ-Слава 23) e български футболен клуб, съществувал в град София през периода 1923 – 1944. Мачовете си е играел на собственото клубно игрище „АС 23“ в Борисовата градина.

История
Поради второ отнемане на игрището на Атлетик (София) от Левски отборът търси начин да се обедини с друг който вече има игрище. След няколкодневни преговори на ръководствата на ОСК, Слава (София) и Атлетик (София) е решено те да се обединят на 28 октомври 1923 година. Първоначално от Атлетик искат новосформираният клуб да се казва Офицерски спортен клуб Атлетик, а от ОСК Слава предлагат Офицерски спортен клуб Аспарух. В крайна сметка е решено да се запазят имената на трите отбора и новото име на отбора става Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23.Първият председател на клуба е подполк. Никола Карагьозов. На 19 май 1925 клубът е утвърден в министерство на вътрешните работи и народното здраве. През сезон 1930/31 отборът завършва в софийската дивизия с шест победи и четири равни мача с което отборът става софийски първенец. В заключителната част на първенството АС-23 бие Етър с 5:0 на осминафинала, Сила (Ямбол) е разгромен с 7:0 на четвъртфинала и заради тегления жребий АС-23 се класира директно за финала. Ръководството на Шипченски сокол обаче подава жалба която БНСФ приема и изпраща варненци на финал на мястото на АС-23, а АС-23 трябва да играят на полуфинал с Напредък (Русе) който бива отстранен с 3:1. Финалът се играе на 13 септември 1931 на стадион „Юнак“. АС-23 повеждат с 1:0 още във втората минута но Соколите обръщат мача до 1:2 в края на полувремето. 17 минути преди края на мача играчът на АС-23 Борислав Габровски влиза много остро в краката на футболист на Шипченски сокол заради което варненецът трябва да напусне терена, а варненци остават с 10 човека (смени по това време не са разрешени). Шипченски сокол настояват Габровски да бъде отстранен, но съдията му разрешава да продължи при което варненци напускат терена. Мачът е присъден служебно 3:0 в полза на АС-23 с което офицерите стават държавен първенец.
Съдебната регистрация на отбора като юридическо лице е извършена в Софийски районен съд на 13 юли 1934. През сезон 1940/41 част от футболистите са мобилизирани във войската и АС-23 завършва пети в Софийска елитна дивизия. Въпреки проблемите отборът печели новосформирания турнир на Царската купа срещу Напредък (Русе) на финала с 4:2. През лятото на 1944 АС-23 става отново софийски първенец. Общият брой на членовете на клуба през годините надвишава 500. Бюджетът на клуба се набира главно от организиране на балове, както и от доброволни дарения. През 40-те години на клуба е оказане огромна финансова помощ от организацията Бранник. Клубът е бил под патронажа на Министерството на войната, което е осигурявало екипировката на клуба.
На 9 ноември 1944 г., АС-23 е обединен с Шипка-Победа (обединени през октомври 1944 година) и Спартак (Подуене) (обединение на подуенските отбори Цар Борис III, Аспарух, Диана, Княз Кирил, секция на Плиска София, и Левски, секция на Спортист София, обединени на 11 октомври 1944 г.) под името Чавдар (София). Обединението е извършено от временните ръководства на всеки един от трите клуба. Генерал Владимир Стойчев веднага след 9 септември 1944 г. става председател на Офицерски спортен клуб АС-23, а през ноември и на обединения Чавдар (София). По това време дотогавашният председател на АС-23 генерал-майор Димитър Айранов е арестуван и осъден от Народния съд на 15 години лишаване от свобода, а почетният председател на клуба генерал-лейтенант Константин Лукаш е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г.
АС-23 развива успешно и други спортове като лека атлетика, баскетбол, волейбол, тенис, шахмат, плуване, ски, бокс, хокей, езда и др. От клуба излезнали са балканските шампиони Григорий Педан (лека атлетика, бягане) и Любен Дойчев (десетобой), ездачите ген. Владимир Стойчев и ген. Крум Лекарски.
Стадион
Игрище „АС-23“ (известно и като Атлетик Парк) се е намирало на мястото на сегашния стадион „Българска армия“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на 27 януари 1925 г. в местността „Пустинята“ в Борисовата градина. Представена е скица на общината, на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и южна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. В началото на 40-те години е единственото вече затревено игрище. През 1943 година стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни за около 15000 зрители. Там се играят срещите от Столичното първенство и някои от мачовете на националния тим. През 1944 година игрището е предоставено за ползване на Чавдар (София), а впоследствие е прехвърлено в собственост на Министерство на отбраната (МО) на Република България.
Символи
Клубните цветове са били бяло и черно, резервни цветове са сиво и червено.
Емблемата на клуба е изправен, обърнат хералдически надясно черен лъв ограден в бял кръгъл щит с черен кант.
Мотото на клуба е „Атлетизъм и слава“.


______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________

ASSOCIATION SPORTS CLUB ASSOCIATION 23 (ALEXANDER SLAVA 23, AC-23 or AC 23, in the magazine before 1945) Athletic-Slava Athletic Sports Club 23) a Bulgarian football club that existed in Sofia in the period 1923 - 1944. The matches played at the club AS 23 in the Borisov garden.
History
Due to the second withdrawal of Athletic (Sofia) from Levski, the team is looking for a way to unite with another who already has a playground. After several days of negotiations with the OKA leaders, Slava (Sofia) and Athletic (Sofia), it was decided to unite them on October 28, 1923. At first Athletic wants the newly formed club to be called Athletic Athletic Athletic Club, and OSK Slavova offers Asparuh Ashtaru Sport Club. In the end, it was decided to keep the names of the three teams and the new name of the team became Athletic-Slava Professional Sports Club 23. The first chairman of the club is a sub-club. Nikola Karagyozov. On May 19, 1925, the club was established in the Ministry of Interior and Public Health. During the season 1930/31 the team ended in the Sofia Division with six wins and four equal matches, with which the team became the Sofia champion. In the final part of the AC-23 championship, Eter beats 5: 0 in the semi-finals, Strength (Yambol) is broken by 7: 0 in the quarterfinals and because of the draw, the AC-23 qualifies directly for the final. The leadership of the Shipka Falcon, however, filed a complaint, which the BNSF accepts and sends to the finalists of the AC-23, and the AC-23 has to play in the semifinal with Napredak (Rousse), which is eliminated with 3: 1. The final is played on 13 September 1931 at the Yunak stadium. AC-23 lead 1: 0 in the second minute, but the falcons turn the game to 1: 2 at the end of the half. 17 minutes before the end of the match, AC-23 player Borislav Gabrovski is very sharp at the feet of the soccer player of Shipka Falcon, which is why Varhnets must leave the field and the Varnaians stay with 10 people (the changes are not allowed at this moment). The Shipk falcon insisted that Gabrovski be removed, but the judge allowed him to continue, in which the villagers left the terrain. The match was awarded 3-0 for the benefit of AC-23, with which the officers became the state champion.
The court registration of the team as a legal entity was made at the Sofia District Court on July 13, 1934. During the 1940/41 season, some of the footballers were mobilized in the army and the AC-23 finished fifth in the Sofia Elite Division. Despite the problems, the team won the newly-created Tournament of the Royal Cup against Napredak (Rousse) in the final with 4: 2. In the summer of 1944, the AC-23 became again a Sofia champion. The total number of club members over the years exceeds 500. The budget of the club is mainly raised by the organization of balls as well as by voluntary donations. In the 1940s, the club had huge financial support from the Brannik organization. The club was under the patronage of the War Department, which provided the club s equipment.
On November 9, 1944, the AC-23 was united with Shipka-Pobeda (united in October 1944) and Spartak (Poduene) (a reunion of the Suburban groups Tsar Boris III, Asparuh, Diana, Knyaz Kiril, section of Pliska Sofia and Levski , section of Athlete Sofia, united on 11 October 1944) under the name Chavdar (Sofia). The unification is done by the interim guides of each of the three clubs. General Vladimir Stoychev immediately after September 9, 1944 became the chairman of the Sports Club of AC-23 and in November Chavdar Association (Sofia). At that time, the current President of the AC-23 Major General Dimitar Ayranov was arrested and sentenced by the People s Court to 15 years imprisonment, and Honorary President of the Club Lieutenant-General Constantine Lukas was sentenced to death by the People s Court and shot at 15 March 1945
The AC-23 has also successfully developed other sports such as athletics, basketball, volleyball, tennis, chess, swimming, skiing, hockey, horseracing, etc. Balkan champions Grigoriy Pedan (athletics, running) and Lyuben Doichev (ten-thos), the riders Gene. Vladimir Stoychev and Gen. Krum Doctors.
Stadium
The AC-23 (also known as Athletic Park) was in the place of the current Bulgarian Army Stadium. The Sofia Municipality granted the Club for ever and ever a place on January 27, 1925, in the Desert area of ​​Borisovata Gradina. A sketch of the municipality, on which on both sides of the playground there are stands (east and west), there are standing places, there is an athletics track, basketball, tennis, hockey, gymnastics and club building . In the 1930s, the AU-23 received a notary deed over the stadium. At the beginning of the 1940s it was the only grassy field. In 1943 the standing places were removed and the entire playground is now surrounded by stands for about 15,000 spectators. Here are the meetings of the Championship and some of the national team matches. In 1944 the course was granted to Chavdar (Sofia) and was later transferred to the Ministry of Defense (MoD) of the Republic of Bulgaria.
Symbols
The club colors were white and black, the spare colors are gray and red.
The emblem of the club is an upright, turned heraldic right black lion surrounded by a white circular shield with a black border.
The motto of the club is Atletism and Glory.

Support

atito

Comments (0)