Redhooligan News

Published in Bulgaria - Social interactions and entertainment - 1 year ago - 0

Венера 13 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 30 октомври 1981 г. в 06:04 стандартно време с цел изследване на Венера. Общата маса на апарата е 760 kg. Спускаемият модул навлиза в атмосферата на планетата на 1 март 1982 г. Осъществено е меко кацане в осветената част на планетата, като Слънцето се намира близо до зенит. Апаратът каца на повърхността в 05:17 ст. време на място с координати 7° ю. ш. и 303° и. д., в близост до издигната област наречена регион Феба и на около 950 km в североизточна посока от Венера 14.
Спускаемият модул е подобен на тези в предишните три мисии и е херметично изолиран. Налични са топлинен щит и три основни парашута, намаляващи скоростта на апарата от орбитална до свободно падане. В долната част е монтиран пръстен, поглъщащ енергията на удара с повърхността на планетата. Във вътрешността се намира охладителна система, поддържаща работна температура за нормална работа на инструментите и комуникационната система. В горната част е монтирана спираловидна антена. Данните от спускаемия модул биват предавани към орбиталния модул на орбита около Венера, който ги ретранслира към Земята. Проведените измервания включват химичен и изотопен анализ на газовете в атмосферата на Венера, профили на осветеността и установяване на наличността на светкавици. Оборудването включва и , рентгенов флуоресцентен спектрометър, сонда за повърхностен материал, уред за установяване на механичните свойства на повърхността и сеизмометър.
Снимките на повърхността разкриват плоски скални плочи и тъмен фин материал. С помощта на механичната сонда част от този материал е анализиран спектрографски във вътрешността на апарата, разкривайки алкални габроиди.
Апаратът функционира в продължение на 127 минути, въпреки че първоначално са предвидени около 32. Измерено е атмосферно налягане от 84 атмосфери (8,5 MPa) и температура от 457 °C. Венера 13 е първият от общо два апарата (другият е сондата Хюйгенс), предал звуци от друго небесно тяло.


______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________

Venus 13 is an automated spacecraft launched from the USSR on October 30, 1981 at 6:04 am standard time to study Venus. The total mass of the apparatus is 760 kg. The drop-down module entered the atmosphere of the planet on March 1, 1982. A soft landing was made in the illuminated part of the planet, with the sun near the zenith. The apparatus landed at 05:17 o clock on the spot with coordinates of 7 degrees. y. and 303 ° E, near an erected area called the Feba region and about 950 km north-east of Venus 14.
The drop-down module is similar to the previous three missions and is hermetically sealed. There are a heat shield and three basic parachutes, reducing the speed of the camera from orbital to freefall. At the bottom is a ring that absorbs the energy of impact with the surface of the planet. Inside, there is a cooling system that maintains the operating temperature for the normal operation of the instruments and the communication system. A spiral antenna is mounted at the top. The data from the floating module is transmitted to the orbital orbital module around Venus, which retransmits them to Earth. Measurements performed include chemical and isotopic analysis of the gases in the Venus atmosphere, light profiles and lightning detection. The equipment also includes a camera, an X-ray fluorescence spectrometer, a surface material probe, an instrument for detecting mechanical properties of the surface and a seismometer.
Surface photos reveal flat rock slabs and dark subtle material. Using a mechanical probe, a portion of this material is analyzed spectrographically inside the apparatus, revealing alkaline gabbits.
The apparatus is operated for 127 minutes, although initially about 32 are provided. An atmospheric pressure of 84 atmospheres (8.5 MPa) and a temperature of 457 ° C is measured. Venus 13 is the first of two apparatuses (the other one is the Huygens probe), transmitting sounds from another heavenly body.

Support

atito

Comments (0)