THE BOOK

BGsGold - Newspaper from Bulgaria -

Published in Bulgaria - Social interactions and entertainment - 11 months ago - 2


А знаете ли, че за всяка от нашите планини има красиви легенди, които векове наред са се предавали от поколение на поколение? Ето ги и тях...

„...Крепост, издигната до облаците, със своенравно изкорени гранитни бастиони,… замръзнали в ефира подир последните трусове и конвулсии на мирозданието. - Иван Вазов
Рила била красива и работлива девойка и в същото време много своенравна. Тя никога не слушала родителите си и правела, каквото си иска. И така, Рила се влюбила в Пирин. Майка й и баща й обаче били против сватбата, защото не знаели нищо за избраника на дъщеря си. Въпреки това двамата се оженили. Родили им се момче и момиче – Искър и Места. Децата непрекъснато се карали. Рила се опитвала да ги укроти, но безуспешно. Пирин не помагал – по цял ден бил на лов и не искал да се занимава с „женски неща“. Напразно го молела Рила да й помогне. Все пак, той бил главата на семейството... Един ден Искър и Места се сбили жестоко. Рила не издържала и ги проклела: „Да даде Господ да се разделите и никога вече да се не видите или срещнете. От вас хората да се плашат, с риби и жаби да живеете. Дано и аз да се вкаменя, та дума да не продумам и глас да не вдигна да ви повикам. И Пирин нека се вкамени и да стане като мене”. На мига клетвата й се сбъднала. Рила се превърнала в планина. Пирин, който по това време бил на лов, също се вкаменил и се превърнал в планина. Искър и Места станали реки, които никога няма да се срещнат. Искър е буен и непредвидим, а Места – по-мека и блага. Рила и до днес гледа към дечицата си, докато ги изгуби от поглед, а сълзите й продължават да се изливат в коритата им. Пирин тъгува за своята мъжка рожба, която никога не вижда. Затова страната му, която гледа към Софийскоро поле, рядко е огрявана от слънце. А понякога такъв гняв обхваща каменните му гърди, че става страшно!...

Хубава е нашата Пирин планина! Какви високи върхове, покрити цяла година със сняг; какви зелени долини, какви страшни борови гори, какви дивни хубости!  Хубава е, хубава е пустата Ирин-Пирин! Но ние ще й идем на гости зимъска, когато са страшни нейните зимни веявици, нейните снежни бури и фъртуни. Те бучат като ад и засипват пътища и долове с дебели преспи. Тя тогава прилича на едно гробно царство. А гладни глутници вълци сноват по белия сняг и очите им светят в нощната тъмнота! - Иван Вазов

Support

totko13

Comments (2)

Прекрасно и Поздравления
Вотад максимадо!