Българи

Published in Bulgaria - Social interactions and entertainment - 2 years ago - 2

Искам да Ви напомня за един Велик българин и сърбин,гордост за двете държави.Не чакайте някой да ви оправи държавата, оправете я сами.
Джоко Росич (Джордже Мирко Росич, (на сръбскиЂоко Росић или Đoko Rosić) е български актьор от смесен произход, участвал в над 110 филма. Роден е на 28 февруари1932 г. в КрупанКралство Югославия.
Đorđe Đoko Rosić (Bulgarian: Джоко Росич, Dzhoko RosichSerbian: Ђоко Росић; 28 February 1932 – 21 February 2014) was a Bulgarian actor who was also well known in Hungary.Rosić was born in KrupanjKingdom of Yugoslavia (today in western Serbia) to a Serbian father and a Bulgarian mother. At age 19 in 1951, he emigrated to Bulgaria for political reasons. He graduated from what is today the University of National and World Economy in Sofia in 1957. He worked as a Bulgarian National Radio journalist for 17 years, after first being invited to work in radio because of his deep voice. Rosić shot his first film in 1963. From that time until his death in 2014 he appeared in over 110 movies, mostly Bulgarian productions, but also a large number of Hungarian films. He was married two times. First wife - Zanka Alexandrova. Second wife Liliana Lazarova. His only child is the Bulgarian drama actress Irina Rosic, but he also had a son from his second wife s first marriage - Stoyan Kolev. Rosic has four grand children - Valentin Hristov, Maria Koleva, George Sabev, Plamena Koleva. He also has one great-grandson Branimir Hristov(Branko). Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат Ще ходя в Германия или Швеция, питам Що?. Отговарят Щото там е хубаво:. Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво.

Support

GanchoBabankovTorpin

Comments (2)

Велик! Винаги ще помня разказа му за врабчетата през зимата, олицетворяващ патриотизма. Много силно ми повлия и мога да кажа, че той е причината да се завърна от чужбина и да остана. Поклон пред светлата му памет!
За какво му е на мъжа да прави каквото и да е в живота си, ако няма една жена до себе си, която да му каже: Браво, страшен си!