Дългъ IYI

Published in Bulgaria - Social interactions and entertainment - 12 months ago - 0

Опълченците на шипка! 
   11.август.1877г.
Нека носим йоще срама по челото,синила от бича, следи от теглото;нека спомен люти от дни на позорда висне кат облак в наший кръгозор;нека ни отрича исторйята, века,нека е трагично името ни; некаБеласица стара и новий Батакв миналото наше фърлят своя мрак;нека да ни сочат с присмехи обиднисчупенте окови и дирите стиднипо врата ни още от хомота стар;нека таз свобода да ни бъде дар!Нека. Но ний знаем, че в нашто недавносвети нещо ново, има нещо славно,що гордо разтупва нашите гърдии в нас чувства силни, големи плоди;защото там нейде на връх планината,що небето синьо крепи с рамената,издига се някой див, чутовен връх,покрит с бели кости и със кървав мъхна безсмъртен подвиг паметник огромен;защото в Балкана има един спомен,има едно име, що вечно живейи в нашта исторйя кат легенда грей,едно име ново, голямо антично,като Термопили славно, безгранично,що отговор дава и смива срамът,и на клеветата строшава зъбът. О, Шипка! Три деня младите дружиникак прохода бранят. Горските долинитрепетно повтарят на боя ревът.Пристъпи ужасни! Дванайсетий пътгъсти орди лазят по урвата диваи тела я стелят, и кръв я залива.Бури подир бури! Рояк след рояк!Сюлейман безумний сочи върха паки вика: Търчете! Тамо са раите!И ордите тръгват с викове сърдити,и Аллах! гръмовно въздуха разпра.Върхът отговаря с други вик: ура!И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;дружините наши, оплискани с кърви,пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,всякой гледа само да бъде напреди гърди геройски на смърт да изложи,и един враг повеч мъртъв да положи.Пушкалата екнат. Турците ревът,Насипи налитат и падат, и мрат; -Идат като тигри, бягат като овции пак се зарвъщат; българи, орловцикат лъвове тичат по страшний редут,не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.Щурмът е отчаен, отпорът е лют.Три дни веч се бият, но помощ не иде,от никъде взорът надежда не видии братските орли не фърчат към тях.Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.Талазите идат; всички нащрек са!Последният напън вече е настал.Тогава Столетов, наший генерал,ревна гороломно: Млади опълченци,венчайте България с лаврови венци!на вашата сила царят поверипрохода, войната и себе дори!При тез думи силни дружините гордиочакват геройски душманските ордибесни и шумещи! О, геройски час!Вълните намират канари тогаз,патроните липсват, но волите траят,щикът се пречупва - гърдите остаяти сладката радост до крак да измрътпред цяла вселена, на тоз славен рът,с една смърт юнашка и с една победа.България цяла сега нази гледа,тоя връх висок е: тя ще ни съзре,ако би бегали: да мрем по-добре!Няма веч оръжье! Има хекатомба!Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,всяко нещо - удар, всяка душа - плам.Камъне и дървье изчезнаха там.Грабайте телата! някой си изкряскаи трупове мъртви фръкнаха завчаскакат демони черни над черний рояк,катурят, струпалят като живи пак!И турците тръпнат, друг път не виделиведно да се бият живи и умрели,и въздуха цепят със демонский вик.Боят се обръща на смърт и на щик,героите наши като скали твърдижелязото срещат с железни си гърдии фърлят се с песни в свирепата сеч,като виждат харно, че умират веч...Но вълни по-нови от орди дивашкигълтат, потопяват орляка юнашки...Йоще миг - ще падне заветният хълм.Изведнъж Радецки пристигна със гръм............................И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,спомня тоз ден бурен, шуми и препращаславата му дивна като някой ек

http://tabakoff.eu/wp/wp-content/uploads/2017/02/@DSC_0959.jpg

Support

Lemmy Kilmister

Comments (0)