Един младеж работил в месокомбинат.
Един ден, завършвайки работния си ден, отишъл в един от хладилниците, за да провери нещо. В този момент вратата се затворила, устройството за безопасно заключване блокирало и младежът останал вътре затворен като в капан. Макар че удрял силно по вратата и крещял, никой не можел да го чуе.

Повечето от работниците напуснали работните си места и се завърнали по домовете си. Пет часа по-късно, и на прага на смъртта, някой отворил вратата на големия хладилник. Бил охранителят на месокомбината, който влязъл и го спасил.
Младежът попитал спасителя си как така му е хрумнало да отвори хладилната врата - нещо което не е част от работата му и той обяснил:

Работя в тази компания 35 години, стотици работници влизат и излизат всеки ден, но ти си единственият, който ме посреща сутрин с едно Здравей и се сбогува с мен с До утре. За останалите работници съм като невидим.

Днес, както всеки ден, ми казахте Здравей на входа, но не чух като всеки ден До утре. Чакам за това Здравей и До утре всеки ден. За теб съм човек, и това ме кара да ходя на работа със желание всеки ден. Когато не чух поздрава за раздяла, знаех, че нещо ти се е случило ... потърсих те и те намерих!
 
Бъдете добри към всички без да делите хората!