Виц

A333 - Newspaper from Bulgaria -

Published in Bulgaria - Social interactions and entertainment - 9 months ago - 6

Автор: Иван Сивов

Старинната крепост Одесос (Варна) е разположена в близост до морския бряг, в зоната на старото варненско пристанище. Районът е силно пресечена планинско-гориста местност в подножието на Франгелското плато. Построена е по времето на цар Птоломей преди новата ера в района на някогашната варненска гръцка махала. На по-късен етап е поддържана и реконструирана от венецианци и генуезци, които я разширяват, укрепват и модернизират пристанището. Така тя се превръща в трудно превземаема морска крепост в състава на Източната римска империя и наследничката й Византия със силен флот – галери и други бойни кораби в периода на развития феодализъм. Построена е върху склона на голямо възвишение от плато, обърнато на юг към морето, с много стръмни скали. Има правоъгълна форма със страни около (2000 на 3000 м). Известна е под името „Каленичи“, като историците я отъждествяват с „Ичкале“. Това е истинска старинна цитадела с античен, укрепен замък. Има 4 крепостни стени с високи 5-метрови кули, бойници по ъглите, с широки пътеки (пътища) за превозване на боеприпаси за защитниците. Голямата главна порта е известна в хрониките като „Буюк капаси (турцизъм). Откъм морето крепостната стена била надвесена над морския бряг, със зъбери, бойници и мазгали, с набити във водата подострени колове. От изток може да се види една от кулите, в двора на някогашната гръцка църква „Свети Атанас“.

В състава на Византия крепостта се управлява от комендант със силен, добре въоръжен ромейски отряд. Поради стратегическото й значение за империята, в крепостта е разположен постоянен гарнизон от западни наемници, (датчани, англичани и др.), които се славели като „най-храбрите“ и „опитни“ сред ромеите.

По време на управлението си, най-малкият от братята Асен и Петър цар Калоян (1197-1207 г.) си поставя стратегическа цел – възстановяване и укрепване на Втората българска държава под скиптъра на Търновския самодържец и неговото международно признание. Да се присъединят всички български земи към царство България.

В нашата история цар Калоян е известен като Йоаница, докато византийските историци го наричат Скило - Йоан - „кучето Иван“ заради безмилостното му отношение към ромеите.

И така, през пролетта на 1201 г. голяма добре въоръжена войска с мощна обсадна техника, построена в Търновград и превозена и сглобена в горите край Варна се подготвя за сериозен щурм. За заблуждаване на врага български отряд превзема крепостта Констанция (до днешния Симеоновград). С основната част на армията и куманската конница цар Калоян незабелязано се насочва към крепостта Варна (Одесос), единствената ромейска крепост в североизточното Черноморие, постоянна заплаха за столицата Търновград.

Избрано е и подходящо време – в навечерието на най-големия християнски празник Възкресение Христово, когато се предполагали, че бдителността на защитниците на крепостта ще е силно занижена, а изненадата ще е пълна.

Така наречените механици сглобяват и внимателно придвижват невиждана по размерите си и височина стенобойна  обсадна машина на широчината на крепостния ров, с добре защитени, скрити в машината и въоръжени за пробив в крепостта воини. След щателно разузнаване на обстановката, съсредоточаване разрушителната техника в направлението на главния удар призори срещу християнския празник – 24 март 1201 г., българите внезапно атакуват крепостта Варна. Изненадата е пълна, цари ужас. Бдителността и боеготовността на защитниците са сломени, започва кървава безпощадна битка. В яростни ръкопашни схватки, умело използвайки предимствата на обсадната техника, въпреки гръцкия огън и опитността на защитниците, българските бойни постепенно преодоляват съпротивата на отбраняващите се и нахлуват в крепостта. Голяма е ролята на куманската конница, проникнала в крепостта и ударила в гръб изплашените до смърт ромеи.

И така, победата е българска! След тридневен пристъп, на връх Великден - 26 март 1201 г. - крепостта Варна е овладяна, а над нея победоносно се развява знамето на българския владетел цар Калоян!

Във византийската хроника на Никита Хониат, авторът е принуден да признае блестящата победа на българския цар Калоян и безусловното поражение за ромеите: „…Без да се уплаши от светостта на деня, било Великден, без да се засрами от името Христово, което той произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, нахлу в града, превзе го, блъскаше в рова всички ромеи, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Така мястото стана общ гроб…”

Според българския историк проф. Андреев всичко това е силно преувеличено. С тази блестяща победа българският цар Калоян завоюва завинаги черноморската ни столица Варна, перлата на българското северно Черноморие.

Support

AlcekBetter look aroundBetter look aroundBetter look aroundBetter look aroundBetter look aroundBetter look aroundBetter look around1914Valkok1Kapo GergeKapo GergeKapo GergeKapo Gergestaloun

Comments (6)

https://youtu.be/EANfD1V06PI
o7
Значи и моя малък град е имал някаква роля 😲
Колко го купи, че е твой? За колко даваш виница?
o7
o7