Виц

A333 - Newspaper from Bulgaria -

Published in Bulgaria - Social interactions and entertainment - 8 days ago - 1

Сражението при Булаир и Шаркьой – героичният отпор на Българската армия

Героичните подвизи на българската армия се открояват при Лозенград и Одрин. Но между тези важни и кръвопролитни сражения има други две малко известни на Галиполския полуостров — сраженията при Булаир и Шаркьой.

Разбитите при Лозенград турски части настъпват от 23 до 25 януари 5км, но са спрени от Четвърта Преславска и Десета сборна дивизия. В същото време Четвърта армия настъпва да завземе водораздела между Сароския залив и река Кавак  от където се откриват по-благоприятни условия за действия срещу галиполската армия. С това настъпление на Четвърта армия галиполската армия е натикана в „шишето“ на полуострова, чието гърло запушва Булаирската укрепена позиция.
Генерал Савов предупреждава на 23 януари, че Четвърта армия може да настъпи със значителни сили към Булаир само когато се разбере със сигурност, че позицията е „слабо заета“. Помощник-главнокомандващият не предвижда по-нататъшно напредване. На Седма рилска дивизия се възлага отбраната на Булаир, а Втора тракийска и Македоно-одринското опълчение осигуряват напълно участъка Родосто-Шаркьой. Два дни по-късно генерал Савов променя мнението си и разузнава чрез обстойна рекогносцировка  с какъв калибър е въоръжена позицията.

Генерал Ковачев съобщава, че това направление се обстрелва от корабна артилерия и ще дадат много жертви ако не бъдат поддържани от оръдия с голям калибър, които да противодействат на флота. Савов не се решава да пристъпи към решителни действия при Одрин преди да изясни обстановката на полуостров Галиполи.

На 25 януари генерал Савов  изпраща главнонокомандващите на отделните армии за преглед на общото стратегическо положение. Поради това, че не може да се настъпи по Чаталджанския фронт, вниманието се съсредоточава върху превземането на Одрин. Втора армия се подготвя да настъпи срещу Одрин, а Четвърта армия я прикрива, защото се допуска подпомагане на обсадения гарнизон от Чаталджа или Галиполи, или едновременно. При така предложената обстановка генерал Савов заповядва на съединените Първа, Трета и  Четвърта армия да заемат отбранителна позиция.

Същия ден опасенията на Савов се потвърждават от Цариград за Галиполи тръгват 17 парахода натоварени с 30 000 войници. Той предвижда десанта да се осъществи в линията Родосто-Шаркьой.
Още на 25 януари врагът сам подсказва, че е избрал Шаркьой и околността за място на десанта. Десантни броненосци и миноносци обстрелват позициите на македоно-одриннци. Друг малък десант е открит на черноморското крайбрежие. Той бързо бива неутрализиран от нашата армия. По сведения на пленниците свежи части се прехвърлят  на Галиполи.

Макар да очакват врага сутринта, на 26 януари 1913 година,  Седма рилска дивизия бива връхлетяна от 6 пехотни полка, 12 полски и няколко планински батареи, които се източват от Булаирската позиция. Настъплението е открито едва на стотина крачки от предните окопи на българите. Противникът смазва предните редници на рилци и бързо достига до главната позиция. Изведнъж пламва убийствен пушечен, картечен и артилерийски огън от упор, който помита сразените стрелкови вериги. Има силен натиск в центъра и лявото крило. В 15:00 часа настава върховният миг, 22-ри Тракийски полк контраатакува в ръкопашен бой с ножове, приклади, рекогносцировка, камъни, дясната колона не издържа на напъна и обръща гръб. Българската войска преминава в настъпление по цялата линия, като отхвърля и лявата колона. В 17:00 часа османците повдигат ново настъпление в центъра, но са отблъснати с цената на много жертви. Следва атака на нож и до спускането на мрака противникът  се укрива в укрепена позиция.

Настървеността на боя, приличащ по скоро на „кланица“, остава в полето  между българската позиция и Булаирската, което довежда до 6000 вражески трупа. Загубите на българите са значително по малки — 114 убити и 416 ранени. Командващият на Четвърта армия отбелязва, че всеки е достоен за награда: 

„Показаната храброст на нашето войнство в този блестящ бой беше така единодушна, че се страхувам да направя оценка за някаква относителна лична храброст.“

Докато боят при Булаир клони към победа, в 16:30 часа от щаба на Македоно-одринското опълчение се получава съобщение за извършване на десант със значителни сили при Шаркьой. Четиридесет транспортни кораба и множество гемии в три колони стоварват части на десети корпус на 3 км югозападно от Шаркьой. Вражеските сили наброяват около 15 000 души, от които на брега стъпват около 8000 начело с Ендер Бей. Македоно-одринци удържат до вечерта, а през нощта напускат.

Генерал Колев дава заповед опълченските бригади заедно с 26-ти Пернишки полк да отбият десанта, а към тях се насочва Първа бригада и Втора тракийска дивизия. Десантът продължава и на 27 януари. Същия ден българските войски обхождат неприятеля по фланговете и принуждават осем кораба да се оттеглят. Съкрушителното поражение при Булаир проваля десанта и започва обратното товарене на пехотинците под огъня на българските планински батареи. Изтеглянето продължава и на 28 януари без да престава боя. Към 15:00 часа противникът е притиснат на самия бряг за да подпомогне спасяването да десантчиците, противникът атакува десния морски фланг на Десета сборна дивизия, който отстъпи 5 км до тила на позицията.

Над Мраморно море се разнася вик: “Ура!“, с който генерал Савов поздравява войниците:

„Вие напълно оправдахте жертвите, които България прави за свободата на братята в Македония и Одринско.“

И пак се чува мощно: „Ура!“.Нанесеното поражение на Галиполската армия е толкова съкрушително, че до края на войната те не предприемат никакви действия срещу Четвърта армия. За да изтъкне приноса на рилци и македоно-одринци, на 29 януари генерал Савов оповестява, че противникът е почувствал своята слабост, и захванал да търси средства отново да открие преговорите за мир:

„Това забележително събитие показва какви са последствията от юначното държание на нашите храбри войни.“

Героичното сражение при Булаир и Шаркьой за пореден път показва храбростта и жертвоготовността на българския войник, който е готов на всичко за освобождението и обединението на българските земи, останали извън пределите на Отечеството.

Support

NdoeDRShan TervelEdinacaJehutimes

Comments (1)

o7